Блогът на flagumdei :: Непростимо

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.02.2011 17:34 - Непростимо

Автор: flagumdei Категория: Поезия

Прочетен: 2813 Коментари: 2 Гласове:

Ще ми простят тревите, някак знам,
защото погледът ми често ги е галил,
и птиците, и залезите над града,
които съм посрещал като дарове.

Ще ме помилват детските реки,
които не пренесох към децата си,
и кръглите оранжеви луни,
непретворени от мечтания в реалност.

Ще се смилят и наследените ми ниви,
останали без грижа и без синори:
пропих им жътвите, но пеех като пиех,
и чувах монолога на щурците им.

Отнесло половината от мен,
морето ще е склонно към амнистия
за всички болки, страсти, страхове,
които му преливах от очите си.

Прегърбена от толкова съдби,
догаря някъде една рождена къща;
аз вярвам, че и тя ще опрости
безсъниците, чрез които се завръщах.

Долавям свръхчовешкото добро,
но сигурно е непростима мойта ерес -
непримирена, подарявайки любов,
да не очаква алчност и презрение.

Нагоре